Emir Kusturica Volgorde van de boeken (chronologisch)

В сборника от шест новели „Сто яда“ Кустурица сякаш възкресява с думи магическата атмосфера на прочутите си филми „Спомняш ли си Доли Бел“, „Баща в командировка“, „Черна котка, бял котарак“. Тъканта на живота – повтарящи се епизоди от детството, белязано с топлина, но и с болка, колоритът на Сараево от времето на социалистическа Югославия – е прорязана от стигащи до абсурд ситуации, от чудати образи на змии, които пият мляко на пътя, от влюбени, които летят. „Сто яда“ е метафора на израстването, размишление за сблъсъка с жестокия свят на възрастните, за мига на съзряването, в който съвсем неочаквано детският свят се превръща в спомен. Непредсказуемото завихряне на сюжетите, съчетанието на черен хумор и светла балканска тъга разкриват взривяващата фантазия на Кустурица, умението му да разказва с чувствителността на филмов творец. „Андрич говори за трудността да се определи мястото, където свършват думите и започва образът, а аз – обратно – от образа извличам думите, които са не само описание, а натоварена със значение мисъл.” Емир Кустурица

Né en 1954 à Sarajevo, Emir Kusturica débute son autobiographie en évoquant sa jeunesse dans les ruelles populaires de la ville. Son éducation, un mélange de vie de rue et d'influences familiales, est riche en amitiés diverses et en musique. C'est ici que se développe son sens de l'observation. Sa passion pour la littérature commence avec Tchekhov et culmine avec la découverte d'Amarcord de Fellini, qui marque un tournant dans son parcours cinématographique. Après des études à Prague, il remporte le Lion d'Or à Venise pour son premier film, "Te souviens-tu de Dolly Bell". Son œuvre "Papa est en voyage d'affaires" le confronte au pouvoir, le qualifiant tour à tour de renégat et de Tzigane. Le succès à Cannes lui ouvre les portes de l'Amérique. Il enchaîne avec "Le Temps des Gitans", "Arizona Dream" — période durant laquelle il traverse une dépression —, "Underground", "Chat noir, chat blanc" et "La vie est un miracle". Son récit autobiographique se distingue par la richesse des situations, la diversité des personnages, la vivacité des scènes visuelles et la véracité des dialogues. Au-delà de l'image excentrique de l'artiste, il révèle un créateur profondément humain, réagissant intensément aux joies et aux souffrances de son pays. Traduit du serbe par Vladimir Cejovic et Anne Renoue.